Българската независимост 22.09.1908 г.

 

Милена Милошева

След Съединението през 1885 г. и успешната му дипломатическа и военна защита, България се развива с удивителни темпове- в тогавашната преса и в изказванията на европейски политици е наричана „българското чудо на Балканите”. Възходът на младата държава е в много аспекти- икономически, културен, в образованието. Васалитетът към Османската империя става все по-неприемлив. И нелогичен. Освен това, този международен статут съвсем не се изчерпва с годишен данък (от 1 млн лева). Като васална държава, Княжество България няма право да сключва военнополитически договори, а върху територията му действа „режимът на капитулациите”- система от икономически и съдебни привилегии за западните държави, практикуващи бизнес или търговия в Османската империя. Това води до сериозни финансови загуби за българската държава. Засегнати са традиционни български заняти, индустрията не може да стъпи на крака и да бъде конкурентноспособна на международните пазари заради ниските мита- отново част от позорния „режим на капитулациите”. Великите сили и Турция могат да

се намесват в суверенните и икономически права на държавата ни. Дипломатическите работи на страната също вървят много трудно поради „опекунството”. Освен това, България е единствената страна във васално положение на територията на Стария континент! Каква демокрация само от страна на Великите сили! Православна християнска държава в подчинено положение на все още действащ по онова време халифат!

 

В зората на XX век стремежът към независимост на страната става водеща цел на управляващите. Не бива да се подценява и фактът, че начело на България стои много амбициозен човек- княз Фердинанд, който освен по-престижен статут за страната, иска такъв и за себе си. А царската корона може да му го даде.

1908 г. се оказва благоприятна за българските желания и в международен аспект. Тогава изтича 30-годишният срок (съгласно решенията на Берлинския конгрес) на окупация на Босна и Херцеговина от страна на Австро-Унгария. Виена разбира се няма никакво намерение да връща региона под опеката на Високата порта. По тази причина българското правителство започва да сондира мнения и действия с австро-унгарското. Тъй като, ако България обяви независимостта си от Високата порта, това ще бъде нарушение на Берлинския договор, но при нова анексия на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария това също ще наруши клаузите на Берлин 1878 г. Руският външен министър Изволски също съветва да се изчака Австро-Унгария първа да наруши международните договорености. Накратко, Виена, която също е подписала договора от Берлин, чрез анексията ще го наруши и Великите сили не биха имали правото да санкционират България.

Средата на септември 1908 г. пък, реално, България и Турция скъсват дипломатически отношения. На прием в Истанбул в чест на султана са поканени представители на всички страни, без Иван Евст. Гешов- на България. София веднага отзовава Гешов, Цариград- своя представител в българската държава. Този случай, останал в историята като „инцидентът Гешов” е само прелюдия към по-следващите събития.

Същата година през юли Истанбул става свидетел на Младотурската революция- държавен преврат, извършен от военнослужещи и политически дисиденти, чиято цел е да се ограничи абсолютната власт на султан Абдул Хамид ІІ, да се запази териториалната цялост на империята и да се ограничи влиянието на Великите сили. България не бездейства: национализира Източните железници, които до този момент са номинална собственост на Турция. Правителството на Александър Малинов работи в посока да постави Европа пред свършен факт. Княз Фердинанд, получил мълчаливото одобрение на император Франц-Йосиф, на 21 септември се завръща от Австрия в България. Слиза на Никополското пристанище и се отправя към Велико Търново. Там, на 22 септември 1908 г. в църквата „Св. 40 мъченици”, Фердинанд І прочита манифест („...с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите сили и съчувствието на целия просветен свят.”), с който обявява България за царство и независима държава. Мястото, където е обявена Независимостта е символична препратка към средновековната българска държавност и Второто българско царство- столицата на Асен и Петър и църквата на Иван Асен ІІ.

Да бъде призната българската независимост не е лесно и бързо занятие. Всъщност най-засегнатата от този акт страна е Турция, но тя повече се вълнува от размера на обезщетението за Източните железници, което ще изисква от България. Българското правителство не може, а и няма намерение да плаща това обезщетение. С руска помощ проблемът е решен: Петербург опрощава контрибуции на Високата порта, останал още от 1878 г. Така на практика София не плаща почти нищо. В тази обстановка страната ни е подкрепена от Руската империя, което й дава смелост и надежда, че няма да има проблем с Великите сили, защото все пак 22 септември 1908 г. е нов удар срещу Берлинския договор само 23 години след първия.

Само един ден след българската Независимост, на 23 септември Австро-Унгария обявява анекса на Босна и Херцеговина. На 24 септември Гърция присъединява остров Крит.

Всъщност, още на 22 септември цар Фердинанд телеграфира на султан Абдул Хамид ІІ, за да го увери в добросъседски отношения, но, на равни права. Нито една велика сила обаче не желае да признае официално Независимостта, а съседните държави разбира се, чакат позицията на „големите”. От Петербург се чуват призиви за ревизия на Берлинския договор. Англия поддържа младотурските действия, иска да издейства компенсации за Турция и затова е съгласна на международна конференция. Франция и Италия също са съгласни да се организира международен форум.

Министър-председателят Александър Малинов публично заявява, че България ще изкупи независимостта си с кръв, но не с пари. Изпратена е нота до турското правителство да признае независимостта до три дни. Това довежда до частични военни мобилизации и от двете страни. Дипломатическите похвати обаче не са изоставени и великият везир Камил паша знае за желанието на българите за преговори. Самият той не приветства международна среща и няма доверие на Великите сили, защото знае, че всяка ще гледа изгода за себе си.

На 18 октомври 1908 г. София изпраща министър Андрей Ляпчев в Истанбул. Той е натоварен с мисията да преговаря за железниците, за статуквото на Екзархията и за положението на българите в Македония.

След дълги преговори, сондажи, дипломатически договорки и не без помощта на Русия и отчасти Англия и Франция, българо-турските отношения са уредени. На 6 април 1909 г. Ляпчев и Рифат паша подписват българо-турски протокол, с който Високата порта официално признава независима България. На следващия ден това прави Русия, последвана от Лондон, Париж и Рим. Сърбия, Черна гора и Румъния са следващите страни, които признават българската независимост. На 14 април германското и австро-унгарското правителства поздравяват цар Фердинанд І с държавния суверенитет.

Утвърждаването на българската независимост, която е и официално потвърждение на Съединението от 06.09.1885 г., не е акт, приключил само с манифеста от 22.09. Много усилия са хрърлени, между много интереси е лавирано, за да се стигне до официално признаване на Независимостта от Великите сили. България вече е равноправен субект в международните отношения, освобедена е от задължението да плаща данък на империята и да погасява източнорумелийския такъв; Турция загубва правото да влияе върху работата и управлението на железниците, както и да изисква от България да участва в погасяването на турския външен дълг.

22.09.1908 г. е своеобразен завършек на освободителните борби на българския народ. Макар историческата оценка за Фердинанд І да е противоречива и невинаги ласкава по ред причини, днес бихме могли да се запитаме дали държавник от подобен „калибър” не би бил подходящ за страната ни...Държавник с изключителното самочувствие на управленец, който заслужава да притежава Цариград. Защото Фердиданд е имал такива амбиции. Все пак, неговите смелост, самооценка, желание за високо признание и царска корона са част, макар и малка, от приноса България на 22.09.2012 г. да отбележи 104 години Независимост.